Дата:
29.01|10:11
Стефан Жеромски - „История на греха“, книга от поредицата
Библиотека "Избрани романи",
издателство „Народна култура“, 1972 г., превод от полски Стефан
Илчев, художник Александър Поплилов, твърда подвързия + хартиена обложка, 512
стр., много добро състояние - забележки единствено към хартиената обложка -
износена по контура. Цена 3 лв
Стефан Жеромскн с познат на българския читател от издадените
у нас романи "Пепелища" и "Борба със сатаната". Със своите
художествени качества романът "История на греха" представя още един
път яркия талант на полския класик, умението му да вниква в неизповедимите
тайни и пътища на човешката душа, да разкрива личната драма на героите си в
органическа връзка със социалната действителност. Съдбата на Ева Побратимска,
историята на нейния "грях" е история на нейната неосветена от брака
любов. Романът разкрива зловещата сила на еснафската "добродетел", на
властта на парите и жестоките закони на обществото, които преследват,
унищожават голямата светла любов на Ева, сломяват волята й, превръщат волята й
във верига от все нови и нови паления. Защо? Кой е виновен? Къде се крие
коренът на злото? Страстното търсене на истината в разрешаването на различни
психологически, социални, философски и нравствени страни на моралното падение
на човека са ярки и вълнуващи, реалистични, убедителни.
„История на греха“ е типичен пример за
художествено-стилистичните особености на прозата на Стефан Жеромски, където в
оригинална сплав се смесват разнородни литературни влияния. Повествователната
обстоятелственост на критическия реализъм – с емоционално-лирическата
приповдигнатост на романтизма. Влиянието на натурализма с неговия интерес към
„низка“ тематика – с двойния – биологично-социален – детерминизъм на личността
– и на модернизма с неговия интерес към проблематиката на греха, на свободата
на волята, релативността на морал и религия, засилена еротика. Вниманието към
художествената пластика се съчетава (нерядко конфликтно) с публицистични
отстъпления, с широка „самозадоволяваща се“ дискусия по важни обществени и
морални въпроси. Последното може да се наблюдава в повечето романи на Жеромски.
Специално в „История на греха“ се очертават поне две гнезда: нравствено (в
отношенията на Лукаш и Ева в началото на романа) и социално (в отношенията на
Бодзанта и Малиновски към края на романа). Известно е, че всяка книга на
Жеромски е провокирала разгорещени спорове у читателите. Днес те имат
историческо значение и донякъде конфликтуват със съвременните представи за
художествена органичност. Но романът на Жеромски има достатъчно съвременни акценти,
за да неутрализира подобни внушения.
Защото „История на греха“ е от тези творби на Жеромски, които
най-леко са понесли удара на времето.
„История
на греха“ рисува живота в едно общество, което оковава във вериги чувствения
живот на човека, така че героинята на произведението в стремежа си да изживее
радостта от буйното еротично чувство, изпада в неморалност и престъпление.
Романът е определен като натуралистичен.
Жеромски във всичките си произведения търси социална свобода,
след като вече имат национална. Затова книгите му се четат от поколения наред и
техният автор се нарежда сред първите по величина и значение полски романисти.