Дата:
23.08|07:34
“Страхът
трябва да бъде прогонван от детския свят. Това е първа възпитателна грижа.
Надявам се, че никой не иска детето му утре да бъде увредена личност, склонно
към рабско подчинение, лишено от вяра в себе си. Чиновник, който търпи тъпия си
началник, човек, който не смее да говори истината в очите. Гражданин, чийто
патриотизъм се изчерпва в разговори на маса при чаша вино.“
Как започва книгата:
„Ако някое слънчево утро усетим, че виковете на играещите
вън деца се превръщат в нестихващ крясък, ако не смогнем да се приспособим към
врявата и затворим прозореца, за да предпочетем задушната тишина, не бива да се
притесняваме, няма нужда да се ходи на лекар. Това не се лекува. Започнали сме
да стареем.
Никой не иска да се примири с тази диагноза. Искрено се
надяваме, че ще открием несъответствието между детската глъчка и нашите нерви
другаде. Търсим го упорито и навсякъде, но усилията ни са напразни. Между
децата и възрастните винаги е съществувало противоречие и навярно най-сигурното
средство то да се разреши е да се остави на времето. Тогава неусетно децата
стават възрастни, възрастните - старци, и едните, и другите изчезват. Но
огледаш ли се, светът отново се е населил с деца и възрастни, прозорците пак се
затварят, драмата пак се повтаря и други се наемат да размишляват за нейните
причини. Намирали се хора, които се постарали да запишат своите мисли. Така се
появили книгите за възпитанието. И техният огромен брой е сериозно
доказателство. че то никога не ни е задоволявало напълно.“
Първо издание от 1982 г., съдържа 112 стр, меки
корици, отлично състояние.