Автор : Yann Martel (Ян Мартел) Категория : Чуждестранна проза. Роман Издателство : Canongate Book, 2003 Език : Английски Корици: меки Страници : 320 Формат : 195/128/20 мм Състояние : Книгата не е разгръщана Отзиви: Авторът ни отвежда във фантастичното пътешествие на индийско момче, оцеляло след корабокрушение в Тихия океан на път за Канада. Единствена компания в самотното му плаване е бенгалски тигър. Това е свеж, оригинален, остроумен и пълен с множество интересни факти разказ, това е приключение, каквото не сте преживели досега, история, която ще ви накара да повярвате в силата на литературната измислица. “Цялото фантастично пътуване носи белези от “Старецът и морето”, магическия реализъм на Амаду и Маркес и абсурда на Бекет...Ян Мартел е свършил отлична работа.” “Глоуб енд Мейл”, Торонто Yann Martel’s Life of Pi is, as writing for life goes, brilliant. Early on, the story evokes a sense of wonder that encompasses all parts of life: physical, emotional, spiritual, rational, survival. Martel’s control of language is gripping both in its power and lyricism. At times, the story progresses in a fairy-tale manner of wonder, while at others it’s a philosophic and/or religious text, and still at others it’s a journal of tragedy and adventure. The story as a whole is an expressive, brutal, and tender account that inspires the imagination and answers unanswerable questions – all through the eyes of a teenage Indian boy adrift on a small lifeboat in the Pacific Ocean with an adolescent Bengal tiger. При интерес от Ваша страна, моля пишете на лично съобщение за уточняване на доставката. За град София изданието може да бъде доставено на посочен от клиента адрес, без допълнително оскъпяване. Използваме Еконт, Спиди, Български пощи. Моля, запознайте се и с другите наши предложения. Предварително Ви благодарим.
Тринадесет лекции за работниците на Гьотеанума в Дорнах, изнесени от 17 февруари до 9 май 1923 година. Категория Езотерика Издателство Аб Издателско ателие Град на издаване София Година 2015 г. Страници 278 Забележка Много добре запазена книга. Към отлично. Език Български Наличност 1 бр. Преводач от руски Евгени Мангуров Поредици и библиотеки Поредица "Просветление" Корици Меки 2358
учебник по английски език Life advanced c1 Life Advanced Students B Книги, канцеларски материали Чуждоезиково обучение, речници 15 лв. гр. София, Света Троица днес 15 лв.: Продавам учебник по английски език Life advanced c1 + диск. Учебникът не е използван, но има козметични забележки. Възможност за лично предаване или изпращам с Еконт. Разгледайте и останалите ми об...
Предлагам 3 луксозни албума ( голям формат: 30,5 х 22,5 см) издадени от Time-Life ( Le monde des Arts ) - на френски език. във всеки албум десетки цветни репродукции и черно-бели снимки. 1. " Goya et son temps 1746-1828 " от Richard Schickel. Издадена 1972 г. ( в 8 глави се описва живота, епохата и творчеството на Гойя) Съдържа 192 стр. твърди корици ( само на този албум горния ляв ъгъл е наранен - при пренасяне...), мн.добро състояние 2. "Velasquez et son temps 1599-1660" от Dale Brown Издадена 1972г. ( подобно в 7 глави живота, епохата и творчеството му) Съдържа 192 стр., твърди корици, в отлично състояние 3. " Delacroix et son temps" от Tom Prideaux Издадена 1972г. (подобно описание на живота и творчеството) Съдържа 196 стр. твърди корици, отлично състояние. Цена общо за 3-те албума: 66 лв
изкуство, биографии, биографична литература, биографична книга, история, биографични книги, художници
Двете части на книгата Тодор Ташев - Животът на летописеца. Част 1-2 е на цена 10лв (2х5лв) в добро запазено състояние. За повече въпроси и информация пишете на лично съобщение или позвънете на даденият телефонен номер.
Книгата Андре Мороа - Прометей, или животът на Балзак е на цена 5лв в добро запазено състояние. За повече въпроси и информация пишете на лично съобщение или позвънете на даденият телефонен номер.
Макс Хайндел - Kосмогонията на Розенкройцерите - Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и... - книгата е като нова и съдържа 540стр.
19 лв: 19 лв.: нова книга твърда корица в отлично състояние оригинална цена: 27,90 цена на която аз я продавам :19
18 лв: 18 лв.: Учебника е нов , купихме втори защото мислехме че е загубен но го намерихме и този остана нов. За повече информация тел 0876589421
Продавам: " Животът на Шопен " Автор: Франсоаз дОбон Издатеоство: Наука и изкуство София - 1968 г. Твърди корици, леко захабена хартиена обложка, 192 стр. на снимките се вижда ясно вида на книгата, добре е запазена
Андре Мороа - Олимпио, или животът на Юго - Цена - 6 лв. - Състояние: Добро - Твърди корици - Издателство Народна култура- Страници 524 - Година 1969 При покупка на три или повече книги - Отстъпка по договаряне Изпращаме със Спиди или Еконт с опция - Преглед преди плащане "Към 1770 година в Нанси живее майсторът-дърводелец Жозеф Юго, ползуващ привилегията да свлича дървени трупи по река Мозел, който освен работилницата си притежава и няколко малки къщи в града. Познат е като коравосърдечен човек с мъчен характер. Син на земеделец от Бодрикур, на млади години той е подофицер от леката кавалерия. После, след като е изоставил плуга заради сабята, той напуска сабята и грабва рендето."
Джеймс Хадли Чейс - Такъв е животът - Цена 3 лева - Състояние - Много добро - 1992 г. - Меки корици - Издателство Музика - 158 страници Изпращаме с Еконт или Спиди с опция - Преглед преди плащане При покупка на три или повече книги - отстъпка по договаряне!!! "Стенният часовник показваше 3.50, когато телефонът върху бюрото на сержант Биглър иззвъня. Биглър - широкоплещест, луничав мъж в края на тридесетте, се намръщи, погледна стенния часовник, отпусна голямата си космата ръка върху слушалката, вдигна я и отсечено отговори: - Биглър, да, слушам? - Хари Браунинг те търси - каза му сержантът от централата. Иска да говори с теб. Гласът му звучи така, сякаш е готов да си оскубе косите."
50 лв: 50 лв.: Продавам учебник и учебна тетрадка по английски език. Life upper intermediate .Много добро състояние, на места е попълвано с молив .Цена на учебник + учебна тетрадка 50 лева
My life as Eva книга Книги, канцеларски материали Художествена литература 40 лв. гр. Бургас, Зорница днес
8.99 лв: 8.99 лв.: "Животът на Сьора" от Анри Перюшо Френска. Второ издание 1983 г. Меки корици
Учебник Life preintermediate Книги, канцеларски материали » Чуждоезиково обучение, речници 20 лв. гр. Бургас, Център днес 20 лв.: Към учебника има и диск. За ниво preintermediate
Life students book Книги, канцеларски материали Учебници, учебни тетрадки 25 лв. гр. Варна, м-т Пчелина днес
Учебник Life preintermediate Книги, канцеларски материали Чуждоезиково обучение, речници 20 лв. гр. Бургас, Център вчера 20 лв.: Към учебника има и диск. За ниво preintermediate
Издателство Интерпрес 67 Град на издаване София Година 1992 г. Език Български Страници 480 Корици Меки Категория Религиознание Дебелина (мм) 22
Учебник по английски език Life Книги, канцеларски материали Учебници, учебни тетрадки 10 лв. гр. Бургас, Промишлена зона - Север днес
Учебник по английски език Life Книги, канцеларски материали Учебници, учебни тетрадки 10 лв. гр. Бургас, Промишлена зона - Север днес 10 лв.: Учебник и учебна тетрадка по английски език Life на издателство National geographic, ниво А1, с дискове. Учебник - 10 лева Учебна тетрадка - 10 лева
Учебници по Английски език Life Книги, канцеларски материали Учебници, учебни тетрадки 15 лв. гр. Сливен, Център днес
Life Pre-intermediate-учебник и тетрадка Книги, канцеларски материали Чуждоезиково обучение, речници 40 лв. гр. София, Оборище днес
Книга Dermot O’Leary-The Soundtrack To mY Life Книги, канцеларски материали Художествена литература 14 лв. гр. Димитровград днес 14 лв.: Нова , цветна книга на английски език с твърди корици Dermot OLeary -The Soundtrack To My Life ! Издатели Hodder & Stoughton .Съдържание 294 страници . Dermot OLeary е един от най-актуалните TV воде...
Има леки козметични забележки. Добре запазена за времето си. Да четеш Марк Твен е приключение. Книгите му събуждат тръпката от нещо, останало назад в детството - онова, което със знанието на опита наричаме опиянение от играта. В тях живее светът на непосредния тон, на ликуващи импровизации и неизчерпаеми изненади. Писателят не заема водещата роля в тази игра. С искрено, но и малко лукаво простодушие той се радва на обратите ѝ, съпреживява с момчешки възторг всеки успешен ход, удивлява се на неочакваната развръзка. Защото знае, че играта е неизтощима в своята изобретателност. Че може да се роди и там, където не си я очаквал... Както става в "Животът по Мисисипи". Тази творба предоставя на любителите на смислови съответствия почти неограничени възможности. В нея с изненадваща последователност различни по съдържание и стойност факти се вграждат в единна идейно-образна система, подчинена на представата за Мисисипи. Мястото, което книгата заема в творчеството на Марк Твен, характерът на композицията и повествователният ѝ поток, тематичната ѝ определеност, както и принадлежността на писателя към конкретна литературна традиция се оказват многостранно обвързани с централния и обединяващ образ на голямата река. За творчеството на Марк Твен "Животът по Мисисипи" е средищна книга - едновременно среща на особености, характерни за различните му периоди, и граница в неговия развой. Тази творба стои между "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин" както хронологически (двата романа излизат съответно в 1876 и 1884 година, докато "Животът по Мисисипи" е завършена след продължителен творчески процес в 1883 година), така и в съдържателен и идейноемоционален смисъл - като водораздел между безметежната ведрост на Том и неговия автор, от една страна, и тревожно напрегнатото шутовство в приключенията на Хък Фин, от друга. В същото време обаче тя служи и като връзка между тези най-популярни книги на писателя. В нея се кръстосват теми, мотиви и настроения, чрез които "Том Сойер", "Животът по Мисисипи" и "Хъкълбери Фин" се обединяват в своеобразен епически цикъл, вдъхновен и организиран от устремната жизненост на реката. И трите книги - по сходен и все пак много различен начин - са белязани от носталгичния порив към идилията на детството и ранната младост, отъждествена с омагьосващото докосване до стихията на Мисисипи. Двете функции на творбата - като граница и средоточие се осъществяват в удивителна непротиворечивост, защото колкото естествена е срещата на лъчезарно оптимистичните възприятия от миналото, пренесени сякаш от страниците на "Том Сойер", с тръпчивия скептицизъм на трезвия поглед, характерен за "Хъкълбери Фин", толкова по-ярка е тяхната противопоставеност, която води до обособяването на две контрастиращи части, обусловени и от характерната творческа история на книгата. Начинът, по който Марк Твен е създал "Животът по Мисисипи", също говори за особената функция на книгата в творчеството му. Първоначално били написани първите двадесетина глави, които се появяват като поредица очерци в "Атлантик Мантли" от януари до юли 1875 година под общото заглавие "Едно време по Мисисипи" (в окончателния вариант на книгата това са от IV до XVII глава). С тях писателят възкресява четирите години (1856 - 1860), които е прекарал като помощник-лоцман по корабите на реката. За тези години Марк Твен многократно споделя, че са най-щастливите в живота му. Трябва да го е теглела към спомена за онова време както любовта към Мисисипи, така и носталгията по лоцманството, професията, чиято патетична възхвала носи основния оптимистичен заряд на тази ранна част. Към идеята за цялостна книга, посветена на Мисисипи, писателят се насочва години по-късно. За да опресни впечатленията си, през 1882 година Марк Твен предприема голямо пътуване по реката, което отново го среща с хора и места отпреди повече от двадесет години, живи в паметта му, но в действителност вече само смътно познати и често дори неузнаваеми. Настъпилите промени се оказват огромни. Докато лоцманските години на писателя са съвпаднали с най-активния период от живота по Мисисипи - краткото време, в което реката сякаш е олицетворявала хармоничния съюз на природата, техниката и човека, - сега вече речното корабоплаване рязко е западнало поради железопътните линии. Годините, безмилостни към всяка претенция за непроменяемост, са разкъсали невъзвратимо връзките между красивото видение и действителния облик на обстановката, която някога го е породила, превърнали са се в непроходима граница между минало и настояще, между безрезервно възторжения спомен и зле прикритото униние от срещата с реалността. Не само старите времена са си отишли. И възприятията на някогашния лоцман са се изострили, изпарили са се буржоазнодемократичните му илюзии и той все по-ясно вижда задълбочаващите се социални противоречия. И когато "Животът по Мисисипи" се появява в окончателния си вид през 1883 година, определящо място в нея има съпоставката на обвития с ореол образ на безгрижното минало и горчивината от съзнанието за непоправимата му загуба. Двете части на книгата са различни по дух и настроение. Писателят не е направил дори и опит да заличи границата между тях. Напротив, кратката двадесет и първа глава, озаглавена "Част от моята биография", пряко се противопоставя на романтично-приповдигнатата интонация от сладостните възпоменания, за да даде начален тон за ироничната рефлексия спрямо настоящето, характерна за следващите четиридесет глави. Особената роля, която представата за граница има в книгата, е свързана и с образа на самата Мисисипи. Тя в известен смисъл също притежава характеристиката на граница, едновременно разединяваща и свързваща. Именно Мисисипи среща и противопоставя основополагащите за културното съзнание на американеца от времето на Марк Твен дадености като Изток и Запад, Север и Юг, в които се въплъщават представите за цивилизация и дивачество, прогрес и застой, общуване и изолация, робство и свобода. Асоциативната верига, изградена от последователно проявяващото се внушение за граничност в "Животът по Мисисипи", включва и един значително по-абстрактен факт, залегнал в основата на Марк-Твеновата поетика. Защото по дух и темперамент, по форма и стилистика творчеството му принадлежи към една от най-оригиналните традиции в литературата на САЩ от миналия век, известна под наименованието "литература на границата". Понятието "граница" (Frontier) в американската историография първоначално означава непрестанно придвижващата се на запад линия, до която са достигали завоюваните земи. Впоследствие терминът разширява своето значение и в културологичните изследвания се използва като означение на средните, югозападните и западните щати, където за значително по-дълъг период се съхраняват формите на своеобразния социален и културно-битов ред, установен през началния етап на колонизацията, значително по-различен от културата в източните щати, развиваща се по европейски модел. Творчеството на Марк Твен носи характерните белези на така назованата литература на границата, която дава най-самобитните, произхождащи пряко от траперския и фермерския фолклор творби на американската литература, както и основен импулс за развитието на характерния "хумор на границата" - грубоват, безпардонен, рожба на буржоазнодемократичния американски дух, и двойствен като него - едновременно свързан с интересите на широките маси, но и безразличен към проблемите на социалното неравенство. Ред черти от творчеството на Марк Твен, особено на ранните му произведения, са родствени с фолклорно-хумористичната традиция на "границата". Най-ярките картини от трилогията за Мисисипи са захранени от същия източник - гаменските импровизации на Том, цветистите сквернословия на лоцманите, както и наддумването на самохвалковците салджии от "Животът по Мисисипи", неистовството на герои и сцени от пикареската за Хък. Марк Твен въвежда тази традиция в официалната литература, за да изчерпи докрай нейните възможности. Устойчивостта ѝ се е основавала на доверието на буржоазно-фермерската класа във вечността на собственото ѝ благополучие и в неограничените възможности на съществуващия социален ред. Трусовете в обществото и в съзнанието на американците от последните десетилетия на миналия век разрушават тази основа, за да дадат място за решителна изява на критико-реалистичните тенденции. Така наречената "литература на границата" се съхранява точно в произведенията на Марк Твен и особено в онези от тях, които оформят "граничната зона" в творческия му път. Разколебаването на буржоазнодемократичните илюзии на писателя, което така откровено е показано в "Животът по Мисисипи", предизвиква като реакция крайно изострената му художническа чувствителност към реката. В представата за Мисисипи присъствува надконкретен смисъл, който постепенно се оформя като символ на човешката свобода. При цялата си съдържателна пъстрота, въпреки центробежните сили, произлизащи от текстовото ѝ разногласие, творбата е здраво споена от властното присъствие на реката. "Животът по Мисисипи" е химн на природното могъщество, неподвластно на ограничения и насилие. С присъщия си грубоват хумор писателят коментира неуспеха на последователните опити да бъде вкарана реката в някакъв предварително определен ѝ път: "Дай ѝ на Комисията някоя европейска рекичка... и ще има да я преграждат, да я укрепват с камък и подсилват с колове, ще я укротяват, ще ѝ казват накъде да тече и тя ще си стои на новото място, ще изпълнява всичко каквото ѝ поръчат. Но Мисисипи не е такава река... Нагоре по течението искаха водата да тръгне на една страна, ама тя си беше наумила друго. И вдигнаха каменна стена. Но какво е за реката един зид? Щом го построиха, и го събори... Тук набиват колове, за да отблъснат водата от брега ѝ да не го подронва. Добре, ама не нахлува ли тя през преградата, а други брегове не подронва ли? Подронва ги и още как. Да не би да оградят цялото крайбрежие с колове? " За всеки, който, макар и бегло, познава творчеството на Марк Твен, този откъс събужда непреодолимото усещане за нещо много близко. В малко странното, бащински снизходително и в същото време любовно-възторжено отношение на писателя към Мисисипи се оглежда като че ли чувството му към Хък Фин. Става въпрос не само за емоционалното пристрастие на Марк Твен, по силата на което реката и симпатичният калпазанин стойностно се изравняват. В контекста на характерната за творчеството му образносмислова система непослушанието означава неподчинение, свободно и непринудено съществувание. Оттам е и нетрадиционното внушение за Мисисипи. В подкрепа на същата теза Марк Твен прави и лукави спекулации върху идеята за всевластието на реката, пародирайки скудоумието на претенциозните наукообразни писания, с които се е глумил винаги, когато му се е отдавал случай. Изхождайки от факта, че за последните сто седемдесет и шест години Мисисипи се е скъсила в долното си течение с двеста четиридесет и две мили поради проправянето на естествени прорези, писателят с демонстративна сериозност изчислява, че това означава "средно скъсяване с малко повече от миля и две трети на година", а оттам прави извода, който "всеки уравновесен, трезв и спокоен човек, който не е сляп, нито идиот", може да стигне - че "през древния силурийски период, от който през идущия ноември ще са изтекли точно един милион години", в долното си течение Мисисипи е била дълга повече от един милион и триста хиляди мили, а след седемстотин четиридесет и две години ще обхваща само "една и три четвърти миля, така че Кайро и Нови Орлеан ще съединят своите улици"... Тези преднамерено несъответни разсъждения отново водят до мисълта за самостоятелното, непредвидимо и свободно съществувание на Мисисипи, символ на самия живот, като него променлива, разнолика и необозрима. В многообразното присъствие на реката, върху което се гради "Животът по Мисисипи", има един на пръв поглед незначителен щрих, който обаче се оказва определящ за цялостното осъществяване на творбата. Това е моментът, в който Марк Твен възторжено възхвалява трепетното единение на лоцмана с водната стихия. В него се ражда и образът на реката книга: "След време водата се превръща в чудотворна книга - книга, която на непосветения не говори нищо, но на мен се разкриваше цялата и ми предаваше най-съкровените си тайни така ясно, сякаш ги изричаше на глас. И това не е книга, която ще захвърлиш след първото прочитане, защото всеки ден ти разказва нещо ново. За всичките хиляда и двеста мили нямаше нито една скучна страница, нито една, чието пропускане не води до някаква загуба, нито една, която човек може да прескочи, убеден, че ще изпита по-голямо удоволствие от нещо друго. Няма книга, сътворена от човека, която да се мери с тази, никоя друга не буди такъв дълбок и непресъхващ интерес, искрящо нов при всеки следващ прочит." Този именно образ е дал на писателя ключ за собствената му творба. Като преобръща сравнението, Марк Твен изгражда повествованието в "Животът по Мисисипи" като река от естествено редуващи се цялости и фрагментарни късове, чрез преливане и кръстосване на самостоятелни смислови потоци, с неочакваните плитчини, в които разказът сякаш всеки миг окончателно ще заседне, следвани от облекчителния тласък на стремителен бързей, с разпръснатите по цялостното протежение на книгата самостойни острови на вставените истории. Разказът му тече с естествен, но властен, издълбоко породен ритъм, спокойно и уверено, устремен по течението си, неуязвим срещу заплахата от монотонност с неуловимите за разсеяния поглед, но щедри към вглъбения читател деликатни смислови и образни движения и с разпръснатите като слънчеви петна ту леки отблясъци, ту зашеметяващи изблици на остроумие... Цялото формално и съдържателно многообразие на книгата - спомени, пътеписни бележки, анекдоти, очеркови фрагменти, исторически и географски справки, индиански легенди, цитати от всевъзможни извори, част от началната работа върху "Хъкълбери Фин" - се излива в разточително пълноводие, в което всеки елемент е равностоен на останалите, тъй като, породен от предходния, той ражда следващия, за да се включат заедно в общото течение. Тази необичайна композиция, основана върху отхвърлянето на каквато и да е ценностна йерархия, има като конструктивен център единствено образа на неуправляемото, но насочено във вярната си посока речно течение. На този повествователен принцип отговаря и жанровата подвижност на творбата, неподатлива за окончателна квалификация. Подобно творческо решение съдържа голяма доза риск. Писателят се е доверил на естествено насочващото се движение на разказа, който той - както в лоцманските времена - по-скоро следи, стараейки се да намери вярното направление, отколкото управлява. Невинаги обаче открива най-добрата линия и затова на отделни места течението като че ли се позатлачва, сякаш се е заблудило. И когато авторът издевателствува над убийственото многословие на отегчително паметливия лоцман Браун, той едва ли е напълно свободен от ироничното самосъзнание за прекалената обстоятелственост на собствения си повествователен маниер. "Животът по Мисисипи" проявява някои от най-характерните черти на писателя Марк Твен - неподправена естественост, свобода на изказа, майсторски овладяно, поетично обагрено просторечие, дръзки и изненадващи сравнения, ловка игра със смисловите ударения, която неизменно държи читателя нащрек. В нея намира израз и великолепният му хумор - едновременно предизвикателен и безобиден, див и изтънчен. И още - талантливо необуздан и пълноводен като голямата река, която, вляла жизнеността си в творчеството на Марк Твен, получава от него сетен залог за безсмъртието си. Клео Протохристова
Животът и славата на Доналд Тръмп АНОТАЦИЯ Превърнал се в символ на успеха, Доналд Тръмп безспорно е най-популярната личност сред милиардерите. Собственик на недвижими имоти в Манхатън, хотели и казина в Атлантик Сити и Ню Джърси, автор на бестселърови книги и създател на хитовото реалити шоу „Стажантът”, той се нарежда сред най-успелите бизнес магнати в света. Но кой всъщност е Доналд Тръмп? Дори и да сте гледали „Стажантът” или да сте чели книгите му, едва ли бихте могли да отговорите на този въпрос. „Животът и славата на Доналд Тръмп” ще ви даде възможност да надникнете зад кулисите на една от най-умело менажираните бизнес империи и да опознаете личността, превърнала се в американска легенда. Когато започва работата си по написването на тази книга, Робърт Слейтър получава писмо, в което адвокатът на прочутия милиардер го уведомява, че ще се предприемат всички възможни законови мерки ръкописът да не бъде публикуван. По-късно обаче самият Тръмп кани автора на среща и му оказва съдействие за събиране на материалите. Тази книга е плод на 100 часа интервюта със световноизвестния предприемач и над 150 разговори с негови сътрудници, партньори, приятели и дори врагове. 320 страници. Откъс от книгата: Просторният кабинет на Доналд Дж. Тръмп в небостъргача „Тръмп Тауър“, разположен на ъгъла на 57-а улица и Пето Авеню в Манхатън, е натъпкан с красиви редки предмети, абстрактни статуи, проекти на сгради и филмови плакати, пародиращи неговото телевизионно шоу „Стажантът“. Това е помещение, пълно със спомени – ода за едрия (190,5 см) великан с отметната назад руса грива, седнал зад огромното правоъгълно бюро. Заобикалят го високи до тавана прозорци, през които се вижда хоризонтът, очертан от сградите на Манхатън. Върху тях Тръмп е оставил неизличим отпечатък, издигайки жилищни небостъргачи, които носят неговото име. По стените висят покрити със стъкло корици на списания, всичките носещи лика на Тръмп – друга ода за възхвалявания мъж, брокера на недвижими имоти, собственика на казина и телевизионната звезда, който дръзко използва „правдива хипербола“ (негов израз), един от неговите многобройни начини за привличане на общественото внимание. Много бизнес ръководители търсят такова внимание, но малцина от тях го получават. Тръмп го има в изобилие, защото милиони хора изпитват удоволствие от това да надзърнат в живота на милиардера, а той е услужлив: весело, охотно, самохвално разкрива своя фантастичен свят с позлатени имения и лъскави хеликоптери, разточително разказва за реактивни самолети и красиви жени на приятели и бизнес познати (често едни и същи) със смайващо пренебрежение към собствения си интимен свят. Тръмп определено не е най-богатият американец – такъв е съоснователят на „Майкрософт“ Бил Гейтс. Но малцина се интересуват как живее мултимилиардерът Бил Гейтс, те са любопитни само какви високотехнологични джаджи има той в ултрамодерната си къща в Сиатъл. И обратно, милиони хора се интересуват как Тръмп печели и харчи парите си... и за кого. Той привлича вниманието им и дори когато преувеличава, което се случва често, го прави на висота. Тръмп иска да бъде възприеман като най-добрия и най-умния и още по-важно – като най-популярния. И той често е най-добрият и най-умният. А този факт му придава неговия специален чар и го прави обект на голямо любопитство. Обикновено ние не се интересуваме от човек, който открито използва „правдива хипербола“, който постоянно повтаря, че е най-добрият в своята област, и чието огромно като стадион его омаловажава редица по-скромни бизнес ръководители. Обаче прощаваме преувеличаването, знаейки, че той е най-важният брокер на недвижими имоти в Ню Йорк, че е един от най-големите играчи в хазартния бизнес и е телевизионна звезда. За разлика от толкова други финансови магнати, Доналд Тръмп се чувства удобно, когато търси и привлича реклама за личността си; той не се притеснява да допусне милиони хора до привидно лични аспекти от живота си. Изказвайки се пред събрание на бижутери – група напълно непознати за него хора – през октомври 2004 г., Тръмп говори открито за проблемите си във връзка с това, че е сгоден за толкова по-млада от него жена. Той разказа на бижутерите, че когато новата му тридесет и три годишна годеница от Словения Мелания Кнаус го попитала кога е завършил колеж, отвърнал: „Следващият въпрос“. За бившата си съпруга Марла каза: „Тя ми коства много пари, но е прекрасна жена“. А за наскоро сгодения си син Доналд Тръмп-младши отбеляза: „Той иска да даде на годеницата си пръстен, който струва 65 000 долара. Това ми се струва евтин подарък“. Публиката обича семейните тайни и, изглежда, Тръмп няма нищо против да ги разкрива. Той твърди, че не преследва славата, а тя него. При все това по-добре от всеки друг в света на бизнеса си дава ясна сметка за бизнес дивидентите, които му носи светлината на прожекторите. Тръмп обаче внимава да не разбулва всички страни на своята работа и личен живот. Радостно обявява своите авоари – 6 милиарда долара, но предлага малко подробности за това как е стигнал до тази цифра. Той има чувството, че да се документират имотите му с такава голяма точност би означавало да се предостави скъпоценна информация на други хора, които после биха могли да настояват за по-големи суми в сделките му с недвижими имоти. Докато повечето бизнес ръководители ненавиждат личната реклама, Доналд Тръмп забогатява от нея и е изключителен познавач на начините за привличането ù. Той е толкова добър в това, което прави, че някои колеги го наричат „най-големия промоутър в страната или най-големия търговец в света“, но за разлика от другите, които продават паста за зъби, самолетни двигатели и софтуер, Тръмп продава себе си толкова добре, колкото и продуктите си. И в това се крие неговата истинска уникалност. А той отлично знае как да продаде себе си. На бюрото му лежат купчини статии от вестници и списания, някои от които Тръмп лично е изрязал. Когато иска да онагледи даден въпрос, да подкрепи някой иск, да цитира статистически данни, той бързо преглежда купчините като иманяр, търсещ заровено съкровище. Ако не успее да намери статията, която търси, извиква на някой от сътрудниците си отвъд вратата на кабинета му: „Рона, донеси ми рейтингите на „Стажантът“!“ или: „Робин, донеси ми класациите за бестселъри!“ Има цяла служба, която следи публикациите, в които фигурира неговото име. Той често изпраща тези статии на свои познати заедно с кратка ръкописна бележка, обясняваща защо го прави. Някои получатели на тези „бележки на Тръмп“ ценят вниманието му, други – обикновено журналисти – с радост ги хвърлят в кошчето за книжни отпадъци. Със светкавична скорост Рона или Робин се появяват с исканата статия – експедитивността им показва, че познават навиците на шефа си. Те държат подръка често исканите рейтинги и класациите за бестселъри, защото той е нетърпелив да се похвали на посетителите си с последните си успехи. На практика всеки разговор, който Тръмп води по телефона или лично, започва от негова страна с въпрос от рода на: „Знаете ли колко съм популярен?“. Да управляваш собствен отдел За привличане на медийното внимание Доналд Тръмп разбрал също колко важно ще е да се заеме с ръководството на свой собствен отдел за връзки с обществеността. Никой не говори от негово име, не обяснява действията му и не дава изявления вместо него. Той няма интерес други да правят неговия PR, защото, както правилно смята, никой друг не може по-добре от него да представи пред обществото Доналд Тръмп. Правенето на собствен PR изисква време и търпение и Тръмп е готов да положи много усилия за тази цел, като се старае да даде на медиите това, което искат и от което се нуждаят. Обикновено бизнес ръководителите обичат журналистите да им задават въпроси за важните неща в техния бизнес. Тръмп също обича това. Но онова, по което се различава от тях, е, че той с радост посреща и въпроси за най-малките подробности от личния си живот. А медиите питат подобни неща словоохотливите хора. В случая с Доналд Тръмп те ги задават директно на него. А пък той не се притеснява от това. Тръмп не само отговаря лично, но и улеснява журналистите с готовността си да е прям и пространен за почти всичко. Те постоянно се срещат с публични личности, притежаващи голямо его, но никой в света на бизнеса не надминава благоговейния начин, по който Доналд Тръмп се самоизтъква. Простият факт е, че той обича да говори за себе си както пред журналистите, така и пред всички останали. В един двадесетминутен телефонен разговор с мен през май 2004 година Тръмп успя да вмъкне следните факти за себе си: че рейтингът на „Стажантът“ е изключително висок, че последните няколко години са били най-добрите в кариерата му, че продава като луд апартаменти, че е най-големият строителен предприемач в Ню Йорк, че наскоро е бил приет в „Залата на славата“ в Уортън Скул на Пенсилванския университет, което сега било най-популярното бизнес училище в страната, че е бил поканен за главен церемониалмайстор на израелския парад на Пето Авеню, който щял да се състои след няколко дни, и че възнамерявал да започне деветдесетминутно коментарно предаване по въпросите на политиката, бизнеса и новините, което щяло да се излъчва по 300 радиостанции чрез „Премиър Рейдио Нетуъркс“, подразделение на „Клиър Ченъл Комюникейшънс“. През деня Тръмп говори по телефона с безброй хора и много от тях осведомява за най-новите големи успехи в своята кариера. През 2004 година практически всеки, който отговореше на позвъняване на Тръмп, изслушваше встъпителния монолог колко добре върви „Стажантът“.
Животът и приключенията на Робинзон Крузо Даниел Дефо Твърди корици Година на издаване - 1989 Страници - 287
Андре Мороа, Народна култура, София, 1980г., твърди корици, без обложка, 565стр., отлично състояние. Биографичната книга е разделена на няколко основни части: Възход; Славата; Човешка комедия; Лебедова песен; Ще платите само една доставка, ако поръчате повече от една книг а.