Стара Дървена Фигура "Джазмен" 1971 год. 80 лв.използвано гр. Плевен, 9-ти квартал - Днес в Последвай
1 лев от 1990 година Антики и колекции Нумизматика, бонистика 20 лв. По договаряне гр. Плевен, Идеален център днес 20 лв.: 1 лев от 1990 година. Отлична за колекционери, допълнение за колекция Ценатаа е 20 лева.
100 лв от 1930 година Антики и колекции Нумизматика, бонистика 49 лв. гр. Плевен, Идеален център днес
50 ст , 2 ст, 1 ст от 1974 година . Антики и колекции Нумизматика, бонистика 5 лв. По договаряне гр. Плевен, Широк център днес
две стотинки от 1962 година Антики и колекции Нумизматика, бонистика 160 лв. гр. Плевен, Широк център днес 160 лв.: две стотинки от хиляда деветстотин шестдесет и втора година само за ценители ...
монета 1 лев от 1925 година Антики и колекции Нумизматика, бонистика 15 лв. гр. Плевен, Дружба 4 днес
500 лева 1951 година UNC Плевен Цена : 100 лв. Цената е за 1 банкнота. Банкнотите са в перфектно колекционно състояние неизползвани и непрегъвани състояние UNC
Руски будилник ОЧЗ-1951 година Антики и колекции Антикварни часовници 50 лв. гр. Плевен, Идеален център днес 50 лв.: Стар руски будилник ОЧЗ на 70 години,запазен видимо от снимките,диаметър 110мм,при интерес пишете
Монети 100лв от 1930 година Антики и колекции Нумизматика, бонистика 110 лв. гр. Плевен, Широк център днес 110 лв.: Цена за една е 60лв За двете 110лв Монетите са седяли около 40 години в кутия на таван.
монета 50 стотинки от 1913 година Антики и колекции Нумизматика, бонистика 15 лв. гр. Плевен, Дружба 4 днес
Банкнота 10 лева от 1974 година Антики и колекции Нумизматика, бонистика 20 лв. По договаряне гр. Плевен, 9-ти квартал днес
Стари Руски книжки 1963 година Антики и колекции » Колекции 8 лв. гр. Плевен, 9-ти квартал днес 8 лв.: Красиви Руски детски книжки, много запазени. Издателство Москва 1963 година, твърди корици ,цветни илюстраций. Цена 8 лв.за брой, двете са 16 лв. Книгите имат антикварна стойност, и са закупени от бив...
Библия от 1925 година! 1475 страници... Антики и колекции Антикварни предмети, обзавеждане 250 лв. гр. Плевен, Идеален център днес
1и 2 стотинки от редките монети от 1981 година Антики и колекции Нумизматика, бонистика 4000 лв. гр. Плевен, Идеален център днес
Ретро Френско колело от 1990 година ! Антики и колекции Други 1100 лв. гр. Плевен, Идеален център днес
Румелия пощенска марка 1880 година Антики и колекции Филателия 45 лв. гр. Плевен, 9-ти квартал днес
Монета на стойност 10 лева, 2004 година, тираж 8000 Антики и колекции Нумизматика, бонистика 1500 лв. гр. Плевен, Широк център днес
Монета Двадесет стотинки от 1912 година период цар Фердинанд първи Антики и колекции Нумизматика, бонистика 50 лв. гр. Плевен, 9-ти квартал днес
Банкнота един долар от 1935 година, кафяв печат. Hawaii 140 лв.използвано гр. Плевен, Сторгозия - Днес в Последвай
От частна колекция. Акция ценна книга на първата частна банка в България, основана през 1881 година в град Русе. От първата емисия през 1903 година. Номинал 100 златни лева. Предлага се с лузсозна рамка с паспарту (38х48 см), която запазва акцията без прегъвания в оригиналното й състояние. Акционерно спестително дружество „Гирдап“ е първата частна банка в България, основана в Русе през 1881 г. По време на своето съществуване „Гирдап“ е сред най-големите 2 български банки с предимно местен частен капитал, наред с Българска търг3овска банка (БТБ). Гирдап“ е първото българско кредитно акционерно дружество. То е основано от видни русенски финансисти и търговци, сред които Христо Армянов и брат му Коста Армянов (бъдещ заместник-кмет на Русе). Учредено е с начален капитал 750 лева, като до края на годината са продадени акции за 6900 лева. Първоначално дружеството има срок на съществуване 5 години, който впоследствие е неколкократно удължаван. Сред акционерите са били Георг Силаги, Михаил Силаги, Иван Хаджииванов и други. Пакетите с акции от 100 и 1000 лв са предадени и се пазят днес в Регионален Исторически Музей - Русе. Още от основаването си банката е свързана с политическите партии. Докато основаната малко по-късно БТБ е близка до Народната партия, „Гирдап“ е тясно свързана с Народнолибералната партия. Тези банки често се конкурират за общински заеми, като използват политическите си връзки. Дейността на банката нараства по време на стопанския възход на страната през първото десетилетие на 20 век. През 1911 година нейният капитал вече е 2 милиона лева, а обемът на пласментите – 12 милиона лева. Към 1912 година тя е 3-та по големина частна банка след БТБ и свързаната с Дойче банк Българска кредитна банка, въпреки че частният банков сектор в страната е сравнително малък. Печалбата на банка „Гирдап“ възлиза на 359 671,15 лева за 1912 година. Близка до правителството по време на Първата световна война, „Гирдап“ активно се включва в масовото създаване на акционерни дружества през 1917–1918 година, много от които се оказват безперспективни. Банката участва в предприятия като Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“ в Плевен, „Мини Курило“, „Модерен театър“, Българска македонска банка, в които значителни дялове имат и нейните основни акционери Бончо Боев, Иван Ковачев и Никола Ковачев. След войната кръгът около банка „Гирдап“ губи политическите си протекции и изпада в немилост. През 1919 година Бончо Боев е интерниран в Берковица, а на следващата година Иван Ковачев е обвинен по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи заради кредит, отпуснат на видния радославист Никола Алтимирски. Боев прекарва 8 месеца в затвора, заподозрян в помагачество, но е оправдан. През част от това време властите държат запечатани касите на банката. През 1922 година Българската народна банка (БНБ) закрива сметката на „Гирдап“, което предизвиква масова паника сред вложителите. Правителството заплашва с отчуждаване по занижена стойност сградата на банката на улица „Славянска“ №5 в София, в която наемател е Министерството на финансите, което допълнително увеличава напрежението и поставя банката пред фалит. До началото на следващата година са изтеглени депозити за 38 милиона лева, а много полици на нейни длъжници, включително на участници в ръководството на самата банка, са протестирани[9]. По онова време БНБ, най-големият кредитор на „Гирдап“, заема позиция срещу обявяването на банката в несъстоятелност и започналото производство е прекратено. 2 години по-късно БНБ променя позицията си и на 3 февруари 1925 година Русенският окръжен съд обявява „Гирдап“ в несъстоятелност, а Бончо Боев, Иван Ковачев и Никола Ковачев са арестувани. Процедурите по ликвидацията се проточват до края на 1930-те години[11]. Основна причина за фалита на „Гирдап“ става нейното лошо управление в условията на тежък конфликт на интереси. Непосредствено преди фалита половината активи на банката представляват заеми, отпуснати на нейни акционери и служители, членове на нейни ръководни органи и политици от радославистката коалиция. Само семейството на Ковачеви и Бончо Боев дължат 1/3 от всички активи. В основната си част тези вътрешни заеми са обезпечени с акции на предприятия, също свързани с „Гирдап“, като Българска македонска банка, Горска търговска банка, управляваната от Васил Радославов Банка „България“. В нарушение на закона са приемани като залог дори акции от самата банка „Гирдап“. След края на войната тези обезпечения рязко губят стойността си. Така активите на банковия клон в София в размер на 67 милиона лева са обезпечени с акции с номинал 24 милиона лева, чиято пазарна стойност през 1924 година остава едва 1 милион лева. Сградата на централата на банката в Русе е построена през 1896 г. по проект на архитектите Стоян Золотов и Удо Рибау (по информация на Васил Дойков, докато според арх. Мариана Георгиева архитектурният проект е на инж. Самуил Данаилов, тогава още недипломиран). Общата застроена площ е около 260 m2. Сградата се състои от партер, 2 етажа и таван. Подземието е само под част от сградата. През 1913 г. сградата е опожарена. Надстрояването с втори етаж е извършено през 1913 г. по проект на инж. Тодор Тонев. През 1964-1967 г. са направени промени в интериора на сградата, след което тя се ползва от Градския народен съвет. Няколко десетилетия в партерната част се е помещавало концертно бюро. Това е най-честото място за среща на русенци, наричано често „Часовникът“ заради часовниковата куличка над входа.